От древността до днес, през различните периоди златните обеци са били забравяни и преоткривани наново много пъти. Сменяли са си предназначението, собствениците, големината, формата и значението. Най-древните свидетелства за съществуването им са следи от дупки по ушите на запазена древноегипетстка мумия, както и рисунки по стените на Парса (древен Персийски град). Истинска обеца обаче е открива едва от 7 в.пр.Хр., изкопана е на територията на България, село Хотница.
Златни обеци в древността
За древните египтяни обеците са били символ на богатство и благополучие. Освен че са били начин на себеизразяване по тях се е познавало и кой е с висока социална позиция и кой не. Пробиването на пъпа, което също е вид пиърсинг бил запазен само кралското семейство и всеки дръзнал да го изимитира, го грозяла смъртна присъда. Затова пък всички останали по-богати членове на обществото си носели спокойно златни обеци на ушите. Повечето били детайлно изработени и изобразявали природна сила или цвят на лотус.
По време на Римската империя пиърсингът под всяка една форма също бил много разпространен. Разликата била в това, че имало строги правила колко точно злато можеш да носиш по теб. Богатите римлянки носели златни обеци с перли и скъпоценни камъни за да показват че имат благосъстояние. Мъжете пък ги носели като символ на смелост. Знак, че почиташ Римската империя било и да си пробиеш зърната на гърдите с обеци.
След толкова широк бум на носенето на пиърсинг, последвало затишие и то до такава степен, че църквата го провъзглася за грях. Телата ни, направени по божии образец не трябва да се изменят. Това отказало доста голяма част от обществото от тази мода. Останали само пиратите и крадците, които да нарушават църковното правило. Крадците по този начин показвали, че няма да се съобразяват с обществото и неговите привички. Пиратите пък си слагали допълнителна обеца за всеки плячкосан кораб. Интересен обичай е било да се продупчи ухото на дете, което е родено след смъртта на друго дете в семейството. А ако случайно от цялата фамилия останел само един единствен мъж, той трябвало да носи златни обеци и на двете си уши, за да се знае, че той трябва да бъде опазен, за да може да продължи рода на тази фамилия.
Златни обеци в близкото минало
През Ренесанса е следващото възраждане на носенето на обеци. Моряците вярвали, че ако имат обеца на едното ухо, това им дава способността да виждат по-надалеко. А това е съществено умение, когато плаваш в дълбоки води. Освен това, ако моряк загине и трупа му бъде намерен, този който го е намерил може да му вземе обецата, ако погребе жертвата по всички християнски обичаи. Като цяло, Ренесанса е време на мода и стил. Това добавя допълнителна стойност на малките украшения и мъжете започват активно да показват вкус чрез тях.
Златни обеци в наши дни
Днес носенето на обеци е далеч по комерсиализирано. Предимно се носят от дамите, но не са рядкост и мъжете, посягащи към това украшение по една или по друга причина. Макар и да се изработват от всякакви материали, всяка жена има поне един чифт златни обеци, точно като тези на https://somaha.net/, които да й придадат завършен елегантен вид. Формите и размерите варират спрямо стиловете и предпочитанията. Ако дамата е с по-кръгло лице, вероятността да й отиват по-дълги обици е по-голяма. Абсолютно важи и обратната закономерност. Геометричните форми, пък изострят линиите на лицето и визуално дамата, която ги носи изглежда по-слаба. Интересно е, че макар и накит, обеците не винаги са комбинират добре с други накити. Примерно би било неудачно дълги обеци да се комбинират с обемно колие.
Цветовото съотношение също не е маловажно. По-тъмните нюанси обеци са подходящи за по-светлокоси девойки, както и обратното. Идеята е да изпъкне украшението и да се забелязва. За почитателките на миниатюрни и деликатни украшения и до днес са актуални златните обеци с перли.
Най-скъпите обеци са изработени от бижутерска къща Хари Уинстън и представляват диаманти върху платинена основа, общо 60.1 карата. Те със сигурност могат да се използват със старата си функционалност да показват богатство и висока обществена позиция.
